присъдила

Речник на българския език

1. присъдила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

присъдила е производна форма на присъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. присъдила — мин. деят. св. прич. ж. р.

присъдила е производна форма на присъдя (мин. деят. св. прич. ж. р.).