присъдил

Речник на българския език

1. присъдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присъдил е производна форма на присъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. присъдил — мин. деят. св. прич. м. р.

присъдил е производна форма на присъдя (мин. деят. св. прич. м. р.).