присъди

Речник на българския език

1. присъди — мн. ч.

присъди е производна форма на присъда (мн. ч.).

2. присъди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

присъди е производна форма на присъдя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. присъди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

присъди е производна форма на присъдя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. присъди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

присъди е производна форма на присъдя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. присъди — повелително наклонение, ед. ч.

присъди е производна форма на присъдя (повелително наклонение, ед. ч.).