пристъпило

Речник на българския език

1. пристъпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пристъпило е производна форма на пристъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пристъпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пристъпило е производна форма на пристъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).