пристъпил

Речник на българския език

1. пристъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пристъпил е производна форма на пристъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пристъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

пристъпил е производна форма на пристъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).