пристъпел

Речник на българския език

1. пристъпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пристъпел е производна форма на пристъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пристъпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пристъпел е производна форма на пристъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).