пристрастял

Речник на българския език

1. пристрастял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пристрастял е производна форма на пристрастя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пристрастял — мин. деят. несв. прич. м. р.

пристрастял е производна форма на пристрастя (мин. деят. несв. прич. м. р.).