пристрастявал

Речник на българския език

1. пристрастявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пристрастявал е производна форма на пристрастявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пристрастявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пристрастявал е производна форма на пристрастявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пристрастявал — мин. деят. св. прич. м. р.

пристрастявал е производна форма на пристрастявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пристрастявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пристрастявал е производна форма на пристрастявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).