пристрастило

Речник на българския език

1. пристрастило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пристрастило е производна форма на пристрастя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пристрастило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пристрастило е производна форма на пристрастя (мин. деят. св. прич. ср. р.).