пристрастил

Речник на българския език

1. пристрастил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пристрастил е производна форма на пристрастя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пристрастил — мин. деят. св. прич. м. р.

пристрастил е производна форма на пристрастя (мин. деят. св. прич. м. р.).