пристрастеше

Речник на българския език

1. пристрастеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

пристрастеше е производна форма на пристрастя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пристрастеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

пристрастеше е производна форма на пристрастя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).