пристрастели

Речник на българския език

1. пристрастели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пристрастели е производна форма на пристрастя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пристрастели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пристрастели е производна форма на пристрастя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).