присторил е

Речник на българския език

1. присторил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присторил е е производна форма на присторя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. присторил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присторил е е производна форма на присторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).