присторило е

Речник на българския език

1. присторило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

присторило е е производна форма на присторя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. присторило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

присторило е е производна форма на присторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).