присторила

Речник на българския език

1. присторила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

присторила е производна форма на присторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. присторила — мин. деят. св. прич. ж. р.

присторила е производна форма на присторя (мин. деят. св. прич. ж. р.).