присторвахте

Речник на българския език

1. присторвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

присторвахте е производна форма на присторвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. присторвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

присторвахте е производна форма на присторвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).