присторваха

Речник на българския език

1. присторваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

присторваха е производна форма на присторвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. присторваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

присторваха е производна форма на присторвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).