присторвало

Речник на българския език

1. присторвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

присторвало е производна форма на присторвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. присторвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

присторвало е производна форма на присторвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. присторвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

присторвало е производна форма на присторвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. присторвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

присторвало е производна форма на присторвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).