присторвал

Речник на българския език

1. присторвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присторвал е производна форма на присторвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. присторвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присторвал е производна форма на присторвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. присторвал — мин. деят. св. прич. м. р.

присторвал е производна форма на присторвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. присторвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

присторвал е производна форма на присторвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).