пристанете

Речник на българския език

1. пристанете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

пристанете е производна форма на пристана (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пристанете — повелително наклонение, мн. ч.

пристанете е производна форма на пристана (повелително наклонение, мн. ч.).