пристанели

Речник на българския език

1. пристанели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пристанели е производна форма на пристана (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пристанели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пристанели е производна форма на пристана (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).