пристави

Речник на българския език

1. пристави — мн. ч.

пристави е производна форма на пристав (мн. ч.).

2. пристави — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пристави е производна форма на приставя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. пристави — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пристави е производна форма на приставя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. пристави — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пристави е производна форма на приставя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. пристави — повелително наклонение, ед. ч.

пристави е производна форма на приставя (повелително наклонение, ед. ч.).