приставело

Речник на българския език

1. приставело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приставело е производна форма на приставя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приставело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

приставело е производна форма на приставя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).