приставела

Речник на българския език

1. приставела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

приставела е производна форма на приставя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. приставела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

приставела е производна форма на приставя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).