приставел

Речник на българския език

1. приставел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приставел е производна форма на приставя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приставел — мин. деят. несв. прич. м. р.

приставел е производна форма на приставя (мин. деят. несв. прич. м. р.).