пристава

Речник на българския език

1. пристава — ед. ч. непълен член

пристава е производна форма на пристав (ед. ч. непълен член).

2. пристава — бройна форма

пристава е производна форма на пристав (бройна форма).

3. пристава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пристава е производна форма на приставам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. пристава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пристава е производна форма на приставам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. пристава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пристава е производна форма на приставам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).