приспособявал е

Речник на българския език

1. приспособявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приспособявал е е производна форма на приспособявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приспособявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приспособявал е е производна форма на приспособявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. приспособявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приспособявал е е производна форма на приспособявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).