прислонил

Речник на българския език

1. прислонил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прислонил е производна форма на прислоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прислонил — мин. деят. св. прич. м. р.

прислонил е производна форма на прислоня (мин. деят. св. прич. м. р.).