присланяло

Речник на българския език

1. присланяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

присланяло е производна форма на присланям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. присланяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

присланяло е производна форма на присланям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. присланяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

присланяло е производна форма на присланям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. присланяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

присланяло е производна форма на присланям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).