присламчвал

Речник на българския език

1. присламчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присламчвал е производна форма на присламчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. присламчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присламчвал е производна форма на присламчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. присламчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

присламчвал е производна форма на присламчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. присламчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

присламчвал е производна форма на присламчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).