присетел

Речник на българския език

1. присетел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присетел е производна форма на присетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. присетел — мин. деят. несв. прич. м. р.

присетел е производна форма на присетя (мин. деят. несв. прич. м. р.).