присегнел

Речник на българския език

1. присегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присегнел е производна форма на присегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. присегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

присегнел е производна форма на присегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).