присвоил съм

Речник на българския език

1. присвоил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

присвоил съм е производна форма на присвоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. присвоил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

присвоил съм е производна форма на присвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).