присвоил си

Речник на българския език

1. присвоил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

присвоил си е производна форма на присвоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. присвоил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

присвоил си е производна форма на присвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).