присвоил е

Речник на българския език

1. присвоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присвоил е е производна форма на присвоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. присвоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присвоил е е производна форма на присвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).