присвоило си

Речник на българския език

1. присвоило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

присвоило си е производна форма на присвоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. присвоило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

присвоило си е производна форма на присвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).