присвоило е

Речник на българския език

1. присвоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

присвоило е е производна форма на присвоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. присвоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

присвоило е е производна форма на присвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).