присвил съм

Речник на българския език

1. присвил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

присвил съм е производна форма на присвия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. присвил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

присвил съм е производна форма на присвия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).