присвил е

Речник на българския език

1. присвил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присвил е е производна форма на присвия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. присвил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присвил е е производна форма на присвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).