присвиел

Речник на българския език

1. присвиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

присвиел е производна форма на присвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. присвиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

присвиел е производна форма на присвия (мин. деят. несв. прич. м. р.).