прирастяло

Речник на българския език

1. прирастяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прирастяло е производна форма на прираста (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прирастяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прирастяло е производна форма на прираста (мин. деят. несв. прич. ср. р.).