припъплял

Речник на българския език

1. припъплял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припъплял е производна форма на припъплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припъплял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припъплял е производна форма на припъплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. припъплял — мин. деят. св. прич. м. р.

припъплял е производна форма на припъплям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. припъплял — мин. деят. несв. прич. м. р.

припъплял е производна форма на припъплям (мин. деят. несв. прич. м. р.).