припълзял е

Речник на българския език

1. припълзял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припълзял е е производна форма на припълзя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припълзял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припълзял е е производна форма на припълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. припълзял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припълзял е е производна форма на припълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).