припълзяло

Речник на българския език

1. припълзяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

припълзяло е производна форма на припълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. припълзяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

припълзяло е производна форма на припълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. припълзяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

припълзяло е производна форма на припълзя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. припълзяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

припълзяло е производна форма на припълзя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).