припълзял

Речник на българския език

1. припълзял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припълзял е производна форма на припълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припълзял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припълзял е производна форма на припълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. припълзял — мин. деят. св. прич. м. р.

припълзял е производна форма на припълзя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. припълзял — мин. деят. несв. прич. м. р.

припълзял е производна форма на припълзя (мин. деят. несв. прич. м. р.).