припълзявал е

Речник на българския език

1. припълзявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припълзявал е е производна форма на припълзявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припълзявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припълзявал е е производна форма на припълзявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. припълзявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припълзявал е е производна форма на припълзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).