припълзявало

Речник на българския език

1. припълзявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

припълзявало е производна форма на припълзявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. припълзявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

припълзявало е производна форма на припълзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. припълзявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

припълзявало е производна форма на припълзявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. припълзявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

припълзявало е производна форма на припълзявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).