припълзявал

Речник на българския език

1. припълзявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припълзявал е производна форма на припълзявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припълзявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припълзявал е производна форма на припълзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. припълзявал — мин. деят. св. прич. м. р.

припълзявал е производна форма на припълзявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. припълзявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

припълзявал е производна форма на припълзявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).