припушвало

Речник на българския език

1. припушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

припушвало е производна форма на припушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. припушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

припушвало е производна форма на припушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. припушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

припушвало е производна форма на припушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. припушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

припушвало е производна форма на припушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).