припушвал

Речник на българския език

1. припушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припушвал е производна форма на припушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. припушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

припушвал е производна форма на припушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. припушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

припушвал е производна форма на припушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. припушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

припушвал е производна форма на припушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).